Европа не може едновременно да разчита на мигранти и да ги демонизира

Европа е изправена пред все по-труден политически и икономически парадокс – редица европейски икономики са зависими от чуждестранна работна ръка. Общественото недоволство от миграцията расте, а правителствата затягат правилата за убежище и връщане на незаконно пребиваващи.

Според ирландската журналистка Бреда О’Брайън от The Irish Times Европа не може морално да изгражда икономическия си модел върху наличието на евтин мигрантски труд, докато едновременно с това демонизира хората, които търсят по-добър живот. В същото време тя подчертава, че Европа не може да реши проблемите на всички държави с икономически проблеми, които водят до дестабилизирането им и че напълно отворените граници биха създали сериозни проблеми както за европейските общества, така и за държавите, от които мигрантите заминават.

ЕС вече прилага по-строг миграционен режим

Дебатът идва в момент, когато новият Пакт на ЕС за миграцията и убежището вече е в сила. Основните му правила започнаха да се прилагат от 12 юни 2026 г. и предвиждат по-засилен контрол на външните граници, задължителен предварителен скрининг на пристигащите незаконно и ускорени процедури за кандидати, за които вероятността да получат международна закрила е ниска.

Реформата показва промяна в европейската политика – от акцент основно върху приемането и разпределянето на кандидати за убежище към по-силен фокус върху контрола, бързото разглеждане на молбите и връщането на хора, които нямат право да останат.

Миграционният натиск всъщност намалява

Въпреки политическото напрежение последните данни показват спад на нерегулярната миграция. Frontex отчита около 178 000 незаконни преминавания на външните граници на ЕС през 2025 г., което е с 26% по-малко спрямо предходната година и най-ниското ниво от 2021 г. насам.

Намаляват и молбите за убежище. През 2025 г. първите заявления за международна закрила в ЕС са спаднали с 27% спрямо 2024 г. Испания е получила най-много първоначални молби – около 141 000, следвана от Италия, Франция и Германия.

Отделно изследване, цитирано от Reuters, показва, че общият брой на бежанците и търсещите убежище в ЕС и Великобритания се е стабилизирал през 2025 г. на около 9,59 млн. души след повече от десетилетие на растеж.

Европейската икономика обаче има нужда от чуждестранни работници

Това е другата страна на монетата. По данни на Европейската комисия около 12,9 млн. граждани на държави извън ЕС участват в европейската работна сила, а на 1 януари 2025 г. в Европейския съюз са живели около 30,6 млн. граждани на страни извън блока.

В редица отрасли – строителство, земеделие, логистика, хотелиерство, грижи за възрастни хора и здравеопазване, недостигът на работна ръка превръща законната трудова миграция в икономическа необходимост.

Именно тук възниква противоречието, посочено от О’Брайън: европейските държави искат по-строги граници, но в същото време компаниите им се нуждаят от хора, които често идват от същите региони, превърнали се в център на политическия миграционен дебат.

Испания отново разпали спора

Темата стана още по-чувствителна след миграционната криза около испанския анклав Сеута и плановете на Мадрид да легализира статута на близо 500 000 мигранти без документи.

Европейският комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер критикува идеята, като заяви, че тя изпраща неподходящ сигнал към останалата част от Европа. Според публикации 22 държави от ЕС са изразили притеснение, че подобна мярка може да стимулира нови миграционни потоци.

В същото време спорът показва колко различни са националните подходи. Част от държавите настояват за по-строг граничен контрол и ускорени депортации, докато други подчертават икономическата необходимост от интегриране на хора, които вече живеят и работят в Европа.

Все по-строг курс към връщането на мигранти

Европейският съюз работи и по възможността хора с окончателно отхвърлени молби за убежище да бъдат изпращани в специални центрове за връщане извън ЕС.

Германия, Австрия, Дания, Нидерландия и Гърция водят разговори с африкански държави за подобни центрове, които потенциално могат да заработят през 2027 г. Правозащитни организации предупреждават за риск от нарушения на човешките права, докато Европейската комисия твърди, че системата трябва да работи под международен контрол.